Замъкът Чешме (Çeşme Castle) — османска крепост на брега на Егейско море
Замъкът Чешме (Çeşme Castle, Çeşme Kalesi) — основната историческа забележителност на едноименния курортен град в западната част на провинция Измир (İzmir Province). Тази османска крепост от XVI век се издига точно до брега, на няколко метра от морето, и идеално се вписва в живописния морски пейзаж с бели къщи и ветроходни лодки. Днес в стените на замъка се помещава Археологическият музей на Чешме, а самата крепост остава един от символите на целия полуостров Чешме и място за провеждане на международен фестивал на музиката и танца.
История и произход
Град Чешме (от перс./тур. çeşme — „фонтан, извор“) е възникнал на мястото на античния пристанищен град Cyssus, споменат още от Геродот. През Средновековието крайбрежието е било под контрола на Византия, а след това на Генуа; от генуезкия период в Чешме са се запазили отделни елементи, които днес са включени в по-късната зидария на османската крепост.
Самият замък е построен през 1508 г. по указ на султан Баязид II (Bayezid II) под ръководството на султанския архитект. Строителството е протекло в условия на нарастваща заплаха от страна на Венецианската република и Светата лига: османците се стремили да укрепят егейското крайбрежие и да осигурят безопасността на търговските пътища. Замъкът Чешме станал едно от звената в веригата от крайбрежни крепости заедно със замъците Бодрум, Карабурун и Сигаджик.
Битката при Чешме
Крепостта стана свидетел на един от най-драматичните епизоди в историята на Източното Средиземноморие — морската битка при Чешме на 5–7 юли 1770 г. Руският Балтийски флот под командването на граф Алексей Орлов и адмирал Григорий Спиридов, включително прочутият британски контраадмирал Самуел Грейг, разгроми османския флот в Чешменския залив. Турската ескадра, притисната към брега, е изгорена с брандери; в пламъците загиват хиляди моряци и десетки кораби.
Тази битка се превърна в повратна точка в Руско-турската война от 1768–1774 г. и доведе до подписването на Кючук-Кайнарджийския мир с отстъпки за Русия. В памет на победата в Санкт Петербург бяха построени Чесменският дворец и Чесменската църква, а името „Чесма“ (руски вариант) стана част от руската военна слава.
Музей и реставрация
През XX век замъкът загуби военното си значение и постепенно западаше. През 1980-те години турски реставратори възстановиха стените и кулите, а през 1984 г. в замъка беше открит Археологическият музей на Чешме. Вътре са представени находки от разкопки в градовете Еритрея (Erythrai), Теос (Teos), Кис (Cyssus) и от подводни археологически проучвания в заливите на полуострова.
Архитектура и какво да се види
Замъкът Чешме има неправилна правоъгълна форма с шест ъглови и междинни кули. Дължината на стените е около 200 метра по периметъра, а дебелината – до 4 метра. Зидарията е изработена от дялан варовик с включени повторно използвани антични и византийски камъни. Замъкът е отворен всеки ден от 8::30 до 18::00 (от октомври до март до 17::00); входът е платен, цената на билета е около 60–100 турски лири.
Главната порта
Парадните порти са разположени от северната страна и са украсени с мраморна плоча с туграта на султан Баязид II и датата на построяване. Пред портата е издигнат бронзов паметник на адмирал Хасан-паша Алжирски (Cezayirli Gazi Hasan Paşa) — османски военачалник, оцелял в битката при Чешме и впоследствие станал велик везир.
Кули и стени
От шестте кули на замъка особено интересна е североизточната — оттам се разкрива панорама към залива Чешме и гръцкия остров Хиос (Chios), намиращ се на 12 километра от брега. Стените са запазили зъбчатите парапети и бойниците за оръдия и мускети; на няколко места могат да се видят останки от османски оръдия от XVI–XVIII век.
Археологически музей
Експозицията на музея заема няколко помещения, разположени в казармите вътре в стените. Първата зала е посветена на бронзовата епоха и включва находки от разкопките в Лимантепе и Багларараси – най-древните селища на Егейското крайбрежие. Втората зала — антични находки от Еритрея и Киса: мраморни статуи, керамика, монети, фрагменти от надписи. Третата зала е посветена на византийския период с икони, амфори и кръстове. Особено интересна е колекцията от подводни артефакти: амфори, котви, фрагменти от древни кораби, извадени от дъното на залива.
Вътрешен двор
Във вътрешния двор е оформен малък градински кът с цветни лехи и каменни пейки. Тук се намират и няколко мраморни саркофага и колони, използвани повторно при строителството на замъка. Особено внимание привлича старата османска пушка с герба на султан Сюлейман I — тя е поставена срещу северната стена и е насочена „към врага“ — тоест към Хиос.
Близкият караван-сарай
На няколко десетки метра от замъка се намира караван-сарайът на Кануни Сюлейман (Kanuni Sultan Süleyman Kervansarayı), построен през XVI век. Днес това е бутиков хотел, но всеки може да влезе във вътрешния двор и да разгледа величествената аркада и фонтана. Караван-сарайът и замъкът образуват историческия ансамбъл на набережната на Чешме.
Интересни факти и легенди
- Битката при Чешме през 1770 г. е влязла в учебниците по военноморско дело като първият случай на масирано използване на брандери в епохата на ветроходния флот.
- В една от кулите на замъка се съхранява точно копие на флага на руския адмирал Спиридов, дарен на музея през 2010 г.
- През 30-те години на XIX век замъкът е служил като казарма за отряд от османската армия, охранявал полуострова от пирати и гръцки бунтовници.
- Сред находките на археологическия музей има рядка колекция от златни накити от елинистическата епоха, открити в гробница край съседното село Şifne.
- Замъкът Чешме фигурира в съвременната турска литература и кино като символ на „замръзналата епоха“ — тук е сниман сериалът „Целуни ме, не казвай „сбогом““ (Beni Affet).
- Всяка година през август в замъка се провежда Международният песенен фестивал Çeşme Festival – традиция, която датира от повече от 50 години.
- По стените на замъка могат да се видят надраскани надписи от XVIII–XIX век на гръцки и италиански език — оставени от пленени моряци и търговци.
Как да стигнете
Замъкът Чешме се намира в самия център на град Чешме, на набережната до пристанището, където акостират фериботите за гръцкия остров Хиос. От международното летище Аднан Мендерес (Измир) до Чешме са около 100 километра — 1 час и 15 минути по магистрала O-32. От центъра на Измир пътуването отнема около 1 час по същия маршрут.
Без кола най-удобно е да се пътува с автобус: от автогара İzmir Otogar редовни автобуси на компаниите Çeşme Seyahat и Pamukkale тръгват на всеки 30–45 минути. От летището в Измир има шатъл Havaş до автогарата в Чешме. Любителите на морските пътувания могат да пристигнат с ферибот от остров Хиос — фериботът акостира на 200 метра от замъка. Паркингът до крепостта е платен и се запълва бързо през високия сезон.
Съвети за пътуващите
Най-доброто време за посещение е април–юни и септември–ноември. През лятото в Чешме е горещо (до +35 °C), но именно през този сезон се провежда фестивалът и атмосферата на крайбрежната алея е най-оживена. През зимата замъкът и музеят са отворени, но много от близките хотели и кафенета затварят за ниския сезон.
За разглеждане на замъка и музея предвидете 1,5–2 часа. Вземете вода, шапка и удобни обувки – каменните стъпала и парапетите понякога са хлъзгави. Снимането в музея е разрешено без светкавица. С деца е удобно: вътре има сенчести места и зони за игра, а от кулите можете да покажете на детето „морето на Орлов“.
Съчетайте посещението на замъка с разходка из стария град Чешме, разглеждане на караван-сарая, посещение на полуостров Алачаты (Alaçatı) с неговия уиндсърфинг и винарни, както и плажовете Илика (Ilıca) и Чифтликкьой (Çiftlikköy). Гастрономически must-try — местният чешменски кумру (сандвич с колбас, сирене и домати) и мастиково сладолед (sakızlı dondurma) с добавки от смола от хиосско мастиково дърво. Замъкът Чешме (Çeşme Castle) е идеална отправна точка за опознаване на един от най-красивите кътчета на егейското крайбрежие на Турция.